Домашно кисело мляко

Спомням си, бях малък и наскоро ни бяха взели нови колелета, на мен и сестра ми. Бяха първите ни колелета- моето бе зелено на цвят, произведено във Виетнам и със цели 5 (!!!) скорости. Отначало не го харесвах- струваше ми се прекалено голямо и опасно, а и дотогава не бях карал колело и целият процес на едновременно задвижване и балансиране на този зелен исполин ми изглеждаше непосилен.

След няколко дена, както само се случва при децата, страхът изчезна и колелото се превърна в неотменен спътник и другар. Не се задържа обаче за дълго в града- родителите ни прецениха, че колоезденето в градски условия е прекалено опасно, така че лятото  двете колелета, барабар с наша милост се отзовахме на вилата, при дядо и баба.

Там забързани автомобили липсваха, липсваше и асфалт, но изобилстваха черни пътчета осеяни с кални локви и други препятствия. Естествено това ни най-малко не нарушаваше нашето детско щастие. С идиотски усмивки и надавайки бойни викове, вдигахме пушилка и разлайвахме крайпътните кучета от изгрев до залез.

Баба не закъсня с идея да вкара тази наша необуздана енергия в полза- през ден ни връчваше чанта с празни пластмасови шишета и ни изпращаше за прясно мляко. Млякото купувахме от едно семейство с десетина крави, които живееха на около 20 минути, естествено с колело се стигаше доста по-бързо, особено ако натискахме по-здраво педалите. А ние винаги ги натискахме здравата защото бързахме да занесем прясно издоеното, все още топло мляко на баба. Знаехме, че след вечеря ще ни изненада с крем карамел или мляко с ориз. Тогава на киселото мляко не обръщахме внимание. Имахме го като даденост- бурканите повити с одеяла, които на следващият ден мистериозно се преместваха в хладилника. След това ние, децата им виждахме сметката един по един, я просто със захар, я с нарязани плодове или с любимото ми сладко от смокини…

Тези спомени ме връхлитяха когато, след като напуснахме работа с Мариана в края на Февруари, ми щукна идеята да пробвам да заквася мляко в градски условия. От една страна ни беше омръзнало да консумираме продукти пълни със сгъстители, сухи млека, консерванти и прочие химия. От друга, изпитвах любопитство дали ще се получи нещо, а и разполагахме с предостатъчно свободно време. Не знаех как се прави, единственото с което разполагах бяха тези смътни детски спомени. Тук Интернет отново ни спаси- няколко минутно търсене ми бе достатъчно за да си добия представа от какво ще имам нужда. А именно, два основни компонента- прясно мляко и закваска. За закваска избрахме екологично мляко от Лидл, наскоро появило се по рафтовете на магазина. С прясното мляко положението бе леко по-трудно. Нетритирано, прясно издоено мляко нямаше откъде да си набавим. Това в кутийките ми се струваше прекалено стерилно и изкуствено. Почти се бях отказал когато, пак в Лидл, попаднах на бутилки прясно мляко в хладилна витрина, третирани с температура от едва 75 градуса за няколко секунди. Проверих срока на годност и наистина, това мляко за разлика от другото в кутийките имаше годност от само десетина дена и то в хладилник. Взех една бутилка, минах през китайският магазин за джунджурии откъдето си купих 4 стъклени буркана и се запътих с бърза крачка към вкъщи.

Самият процес, който избрах включваше загряване на прясното мляко до 45 градуса, прибавяне на закваската и след това разпределяне по бурканите. Бурканите в последствие се слагат на място където да запазят топлината си поне 5-6 часа, като е желателно да не престояват повече от 8 часа.

Първият път не се получи- резултатът на вкус бе добър, но текстурата бе слузеста. Отново се разчетох из Интернет и научих, че бактериите отговорни за превръщането на прясното мляко в кисело са крайно придирчиви към температура. Резките промени стартират защитен процес от страна на бактериите при който се образуват полизахариди и именно те придават тази текстура на крайният продукт.

Последва втори опит при който сменихме закваската с друго кисело мляко, отново екологично от близка до Барселона ферма. Бурканите сложих във фурна на ниска температура за да може стъклото да е топло. След като ги напълних ги върнах отново във фурната за да може да се подсигури постоянна температура от около 45 градуса. За съжаление и този опит завърши с неуспех. Стигнах до заключение, че проблемът се крие в прясното мляко- единственият компонент запазил се и в двата неуспешни експеримента.

Естествено грешях. След няколко дена отскочихме до магазин за български стоки, където освен всичко останало си взехме и кофичка българско кисело мляко. Без каквато и да е надежда за успех реших да го използвам за закваска в трети, последен опит. И този път резултатът бе най-вкусното, най-гъстото и най-ароматното кисело мляко което някога бях пробвал.

Истината е, че качественото кисело мляко в ролята на закваска е от изключително голямо значение. Само може да спекулираме какво са съдържали онези уж екологични млека…

Последваха четвърти и пети опит, като вече за закваска използвах предната партида домашно кисело мляко. И резултатът бе все така прекрасно, гъсто кисело мляко.

kmlqko

Самият процес не отнема повече от 15-ина минути. Ето и подробните указания и продукти от които ще имаме нужда:

1 литър прясно мляко (използваме млякото което се продава в хладилни витрини)
няколко супени лъжици кисело мляко за закваска
черпак
стъклени буркани с капачки
няколко одеяла

Прясното мляко се затопля до температура от 45 градуса (ако млякото което ползвате е прясно издоено е важно да кипне за да се убият всички възможни бактерии).  Ако не разполагате с термометър, потопете внимателно пръст и би трябвало да може да издържите 4-5 секунди на топлината. В случай, че без да искате нагреете млякото повечко, просто го оставете да изстине обратно до желаната температура.

Изключваме котлона и внимателно изсипваме предварително разбитата закваска. Разбъркваме добре. Поставяме бурканите върху дъската за рязане за да осигурим изолация. Както споменахме по-горе, млечните бактерии са доста чувствителни на тема температура. Ако нямате дъска или вашата е прекалено малка може да импровизирате с одеяло или кърпа. С помощта на черпак разсипваме заквасеното прясно мляко в бурканите. Затваряме капачките и поставяме бурканите на сухо и топло място и ги покриваме добре с няколко слоя одеяла.

След 7-8 часа киселото мляко би трябвало да е готово и го отвиваме. Ако предпочитате по-силно на вкус кисело мляко може да го оставите час-два по-дълго. Готовото мляко е добре да престои 30/45 минути на стайна температура и след това се поставя в хладилник.

Целият процес с повиването може да си го спестите ако разполагате с машина за кисело мляко, която представлява съд в който се поставят на водна баня бурканите със заквасено мляко. Малък нагревател поддържа температурата на водата в продължение на програмираното време. Ние такава машина нямаме, а и ни бе интересно да възпроизведем процеса от детските спомени 🙂

Опитайте, дори и да не се получи от първият път, ще сте пробвали нещо различно и интересно. За нас правенето на домашно кисело мляко се превърна в урок как човек не трябва да се предава в случай на неуспех, а напротив, трябва да продължи да се опитва докато не постигне това което си е наумил. Така че, борете се приятели и за киселото мляко и за мечтите си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *