Жега

Уж денят беше напрегнат и психически изтощаващ, а продължавам да будувам в леглото. Иска ми се да се завъртя за пореден път в търсене на магическата поза която ще накара Сънчо да забележи пропуска си и да се върне за мен, но се отказвам.

Истината е, че всички пози отдавна са пробвани и няма полза от излишни движения. Защото в стаята е жега. Не топло, не. Жега. Горещият въздух е замрял върху нас и бавно но неуморно ни изстисква. Буквално.

От няколко седмици в нашето скромно царство цари не помнен задух и горещина. По новините казаха че такива температури се регистрират за първи път от близо 40 години. Може и да лъжат, те по новините им харесва да драматизират.

Но все пак положението е сериозно. Вентилатора които инсталирахме с Мариана на тавана си бръмчи тихо на максимална скорост. Ефект няма. Ето, снощи на два пъти се събуждах и ставах да проверявам дали наистина се върти или само го сънувам. Вярно, ако човек се постарае и има развихрено въображение би усетил как се редуват да го обливат топли с още по-топли вълни от въздух. А аз усещам как по челото ми започват да се оформят капчици пот. Сигурно има 40 градуса в стаята, мамка му!

Надигам леко глава да проверя все пак дали в някакъв изблик на самоубийствени наклонности някой не е затворил прозореца. Тц. Отворен широко, предоставя завидна панорама към съседният блок който отстои на 3 метра от нас. Съседите гледат някакво reality по телевизията. Със затворени прозорци. Значи са на климатик гадовете. Рядко завиждам за каквото и да е било, но ето точно сега бих се съгласил на двудневен reality-маратон ( и смс-и бих пращал даже) само и само да се добера до това райско кътче където чаршафите не залепват по потното ти тяло и възглавницата ти е суха…ех, мечти! А уж на една ръка разстояние…

Решавам все пак да се завъртя и същевременно да сменя посоката на мислите към нещо не чак толкова дразнещо. Някъде бях чел, че всичко е в мозъка, в мислите. Положителното мислене му било цаката. Така-а-а, дай да пробваме.

Мислите ми се устремяват на изток, препускат над море, планини и реки. Спират се над една малка къщичка сгушена в планинският склон, близо до гората. Приближават се, усещам полъха на хладният вятър носещ аромат на свежо, на зелено, на лято.
Къщичката е скромна но спретната. Дворът е пълен с лехи от домати, краставици, фасул, патладжани, пипер, тиквички…точно до тиквичките мрежа загражда полянка където на спокойствие ровят кокошки. Малко по-настрани под сянката на един навес лежат и премлясват няколко охранени кози.
От другата страна на къщата и пак под сянка, но този път на огромен орех има маса. На масата голяма купа с прясно нарязана салата. Поръсена със студено козе сирене. До масата кофа пълна със студена планинска вода.
И с бутилки още по-студена бира…посягам да си взема една докато най-накрая побеждавам жегата и се унасям в неспокоен сън.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *