Затишие пред буря

До полета ни остават по-малко от две седмици. Две седмици до временното ни завръщане в България по време на което ще се впуснем в  търсене на бъдещият ни дом.

Денят в който обмисляхме нашето евентуалното завръщане на село ни се струваше, че говорим за нещо което я се случи в далечното бъдеще, я не. Спомням си как мечтаехме на глас с бира в ръка в бара където работеше Мариана и рисувахме скици и планове върху салфетки.

Почти година от тогава и ето, че мечтите ни се превръщат в реалност. Самолетните билети са реални. Спестените пари в банката са реални. Тетрадката с набелязани селски къщи не само е реална, но и всеки ден набъбва откъм страници…обаче все още не можем да свикнем с идеята, че сме на прага на нещо което ще промени цялостно животът ни.

Мисля, че дълбоко във всеки от нас има древен скитник наследство още от времето когато сме живели по пещери и гонили мамути с каменни копия. Тази първобитна част от нашето подсъзнание копнее да прекоси необятни степи и прерии, да покори недостъпни, брулени от ветрове върхове и да прокара пътеки през неизследвани, тропически гори… Мечтае за свобода с три думи, а ние я залъгваме с бънджи скокове и документални филми по Дискавъри плюс.

Е, ние с Мариана след десетина дена ще дадем свобода на скитниците в нас да се наскитосат на воля 🙂 Засега обаче ни е обзело такова едно особено спокойствие, че чак е плашещо. Обратно на очакваното няма нито страх от неизвестното, нито тъга по „цивилизацията“ която ще оставим зад нас. Вчера седнахме уж да правим списък за багажа да не би да забравим нещо. Гледахме се няколко минути умно и започнахме да пишем:
-преносим-компютър
-фотоапарат
-навигационният апарат

Тук настъпи дълга пауза и двамата се умислихме. Общо взето като оставим дрехите това бяха нещата които трябваше да вземем с нас от тук, но нали списък седнахме да правим- не върви да е само три реда. Помислихме още малко и решихме да прибавим „плюс зарядно“ на всеки ред. Е, сега вече списъка ни имаше сериозен вид и след кратко съвещание дали да не включим и дрехите описани по тип и пол (1 мъжко яке, 1 женско яке, 1 чифт мъжки чехли и т.н.) се посмяхме от сърце и списъкът завърши своят кратък, но достоен живот в кошчето.

След това седнахме да гледаме филм- „Сред дивата природа“ ( препоръчвам!) придружен с богат асортимент от слънчоглед и фъстъци.

И в подобно затишие минават последните дни преди полетът ни.
А дали ще има буря и дали тя ще потопи корабчето на мечтите ни или ще го изведе до някой спокоен, слънчев залив…има ли значение?
Както казва Мариана крайната точка няма значение, важно е самото пътуване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *