Нещо хубаво

Времето лети!

 Покрай нас се изнизаха новогодишните празници (голяма част от които, между другото, прекарахме сополиви и кашлящи), Януари профуча с бясна скорост, без почти да го усетим и ето, че сме насред Февруари, примигващи с невярващи погледи. Сигурно някои ще се опитат да ни оправдаят- били са заети, тичали са да оправят документи, по задачи- все пак нали ще се прибират в България съвсем скоро? Колкото и да ми е тежко да си призная, истината е, че главно времето ни минава в ходене на работа, готвене и почивка. Виновати! Но нека изтъкна в наша защита, че все пак за нас това може да са последните дни в цивилизована среда с топла вода по желание, меко легло и супермаркет на 2 крачки.

 Всъщност, като се замисля, не е като да не сме направили съвсем нищо. Най-важната новина е, че от 1-ви март и двамата официално оставаме…безработни. Ура-а! Без паника моля! Всичко е добре обмислено и планирано! Просто няма как да се заселим на село (колко и смели да сме), и в същото време да продължим да си ходим на работа тук. Както казва Шерлок- „Елементарно, драги ми Уотсън“. Е да, Мариана има сестричка близнак…може би…ако някак…хмм…не, не, шегуваме се!

 Ако сте чели дневничето ни от начало ще сте наясно, че отдавна нямаме търпение да скъсаме с това, изпълнено с рутина ежедневие и факта, че краят му вече ясно се очертава на хоризонта ни прави ама много щастливи. Може да ви се струва лъжа, но сега, когато имаме конкретната дата за нашето завръщане, поне на мен всичко което сме замислили ми се струва по-лесно и по-достижимо. Мариана май не споделя това усещане. Според нея, докато не се отзове нагазила до колене в оборска тор с лопата в ръка, няма да възприеме, че планът ни се сбъдва.

 Според нашата скромна, добре премислена програма, месец Март ще бъде последният ни месец тук, на испанска земя. Дотогава смятаме да се отдадем на спокойно и без-стресово обмисляне на нещата и подготвяне на самото пътуване. Така например, след като притеглехме плюсовете и минусите решихме, че ще е най-добре да закупим кола в България. Първоначално смятахме да я вземем от тук и да я използваме да се върнем заедно с багажа и в същото време да направим кратка Европейска обиколка. С времето се оказа, че багаж които да си заслужава да се връща в България нямаме почти никакъв, а цените на автомобилите тук са доста по-високи отколкото в татковината (странно, но факт!). Може би най-важният довод против покупка на кола тук все пак е факта, че съм меко казано накуцващ в тази тема, което ни превръща в клиенти-мечта за който и да е търговец на таратайки. Без да му мислим повече, спряхме да търсим обяви за автомобили втора ръка и превключихме на страници за самолетни билети.

 Също така от началото на годината започнахме да обръщаме повече внимание на Фейсбук. Една от главните идеи на самият проект Смело на Село е създаване на общност от свободно мислещи хора и Фейсбук-а е чудесно място за това. С натискането на няколко клавиша една идея достига до стотици даже хиляди човека. В нашият случай идеите ни достигаха доста по скромната аудитория от десетина приятели и роднини. Решихме да променим това и да намерим начин да привлечем хора със сходни идеи и разбирания. Както при повечето неща, много по-лесно е да го кажеш отколкото да го постигнеш. Разбира се, можехме да започнем да заливаме всекидневно Фейсбук-страницата ни с цитати на Паулу Коелю или снимки на разголени какички. Вариант „б“ беше да запретнем ръкави и да направим и споделим неща които биха били полезни или от интерес за тези хора със сходните идеи.

 Така се заехме с може би първата сериозна задача от създаването на блога- да преведем на български информацията с която разполагаме относно алелопатията. Але- какво? Алелопатията, колкото и забавно да звучи, всъщност е наука която изучава, цитирам Уикипедия, феномен при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Накратко, става въпрос за растения-приятели които посадени близо едно до друго помагат на околните да се развият по-бързо и взаимно отблъскват вредителите. По-този начин се избягва или поне намалява използването на отровни пестициди и изкуствени торове.

 Та, след сериозно ровене по чуждестранни форуми бяхме събрали солидно количество информация по темата която първоначално искахме да организираме за наше собствено ползване в бъдещата ни градинка. За по-нагледно и някак си по-естетично решихме да организираме растенията които си помагат едни на други в отделни картинки. Всяко растение обозначихме с кръгче в съответният цвят. Получи се завидно добре и резултата може да видите тук. Решихме да споделим картинките в нашата фейсбук-страница и в групи за екологично градинарство. Отзвука бе моментален. За един ден броят на хора следящи нашата страница се удвой и ни затрупаха насърчаващи и окуражаващи коментари. За което благодарим от сърце 🙂

 Хората ни показаха, че това което правим представлява интерес за тях, че има нужда от информация на български относно тези колкото нови, толкова и забравени методи на градинарство и може би най-важното-че не сме сами в това приключение. Че има и други луди глави, втурнали се в преследване на една мечта и в случай на нужда, малко или много, ще може да разчитаме на тях за съвет и упора.

 А времето продължава да препуска с бясна скорост. Заети в гореописаните всекидневни занимания не си даваме сметка, че сме на прага на нещо ново. Вътре в нас едно гласче ни подсказва, че освен ново е и нещо хубаво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *