Из шубраците I

Пиша тази статия вече почти месец и все не успявам да я завърша- променям,  дописвам, изтривам. Винаги след няколко изречения думите се губят по пътя към клавиатурата, разказа се оплита, нишката се къса и започвам отначало.  Отдясно, WordPress учтиво ме уведомява, че това е версия номер 22 на публикацията. Вероятно няма да е последната… Иска…

Напред-назад…напред

Тази статия я бях запланувал под различно име и с различна тематика. Исках да разкажем къде се скитаме последно време, как ни преследва канибал-рибар, как ни спира гранична полиция на няколко пъти и най-вече какви красоти видяха очите ни. В последствие обаче размислих и реших, че места за красиви снимки от България има много, пък…

Месец първи

Навън небето се е забулило с тежки, тъмни облаци и се лее дъжд като из ведро. Прекрасно време за писане. Странно нещо е това писането, между другото. Уж не изпотява нито задъхва, но ще излъжа ако кажа че е лесно. Има дни, когато и цял следобед да се мъдриш пред клавиатурата, резултатът са няколко измъчени,…

Нещо хубаво

Времето лети!  Покрай нас се изнизаха новогодишните празници (голяма част от които, между другото, прекарахме сополиви и кашлящи), Януари профуча с бясна скорост, без почти да го усетим и ето, че сме насред Февруари, примигващи с невярващи погледи. Сигурно някои ще се опитат да ни оправдаят- били са заети, тичали са да оправят документи, по…

Днес

Днес ще пиша тук за последно. Не, не сме се отказали или загубили мотивация- нищо подобно! Просто си дадохме сметка, че платформата „Blogger“ не покрива нашите нужди за да постигнем това което сме си наумили относно блога. Така че след малко четене и разучаване на алтернативи се спряхме на опцията „собствен домейн + WordPress“. Щеше…

Затишие пред буря

До полета ни остават по-малко от две седмици. Две седмици до временното ни завръщане в България по време на което ще се впуснем в  търсене на бъдещият ни дом. Денят в който обмисляхме нашето евентуалното завръщане на село ни се струваше, че говорим за нещо което я се случи в далечното бъдеще, я не. Спомням…

Жега

Уж денят беше напрегнат и психически изтощаващ, а продължавам да будувам в леглото. Иска ми се да се завъртя за пореден път в търсене на магическата поза която ще накара Сънчо да забележи пропуска си и да се върне за мен, но се отказвам. Истината е, че всички пози отдавна са пробвани и няма полза…

Събуждането

Алармата мъчително ме изтръгва от дълбокият сън в който пропаднах преди няколко часа. Примигвам глупаво в тъмното и ми трябват няколко секунди за да си дам сметка че навън е още тъмно което означава, че е прекалено рано, което от своя страна означава, че алармата гърми не от моят телефон а от този на Мариана….