Напред-назад…напред

Тази статия я бях запланувал под различно име и с различна тематика. Исках да разкажем къде се скитаме последно време, как ни преследва канибал-рибар, как ни спира гранична полиция на няколко пъти и най-вече какви красоти видяха очите ни. В последствие обаче размислих и реших, че места за красиви снимки от България има много, пък и е пълно с блогове на истински пътешественици които разказват доста по-умело и увлекателно за техните разходки. Реших вместо това да споделя информация която най-вероятно би била полезна за тези от вас с желание да се завърнат на село. Та да не си блъскат главите като нас. А и нали и блога ни е на тази тема 🙂

И така…понякога се налага и най-внимателно направените и детайлни планове да се променят в последният момент. Нашето завръщане в България и заселване на село определено не е изключение. Самите идеи около които се върти проектът „Смело на Село“ са в процес на постоянна метаморфоза и никога не сме искали да губим време и нерви, нито да се ограничаваме с изчисляване на точни крайни дати, схеми, парични суми и т.н. От опит знаем, че е невъзможно да се вземат в предвид всички възможни проблеми и затруднения. Естествено, приблизителната „посока“ в която желаем да се развият нещата ни е пределно ясна, но нямаме ясно очертан проект който да следваме стъпка по стъпка. Затова след като видяхме какво аджеба представлява едно семейно стопанство и как функционира за няколко дена в Живо Село, решихме без излишна драма да преосмислим нашият план.

statiq1
Цветни поляни край село Госрка Поляна

На първо място решихме да променим начина на търсене на Мястото. До този момент, това което правихме бе да набелязваме обяви за къщи от Интернет и когато се съберяха няколко, близо една до друга, потегляхме да ги разгледаме. Чрез този метод на търсене, човек лесно би намерил идеалният апартамент в някой град, но в нашият случай се сблъскахме с няколко проблема:

– голяма част от собствениците на къщи отговарящи на нашите изисквания са възрастни хора без нужните познания за да използват или направо без достъп до Интернет. Това прави невъзможно информацията, че тяхната къща се продава да попадне в нашето полезрение. Един вид досега опитвахме да намерим игла в купчина сено при загасена лампа.

– повечето обяви на които попадахме всъщност се предлагаха от агенции и докато от една страна човек има известна сигурност, че документите на имота са изрядни, от друга, цялата покупка се оскъпява неимоверно. Случайно намерихме личният телефон на собственик на имот който преди това бяхме видели да се предлага от агенция за 10 000 лева. След кратък разговор човекът ни призна, че имота го продава за 7000 лева, но от агенцията му казали да вдигне цената ако иска да продадат къщата. Това си е почти 50% скок в цената и понеже нямаме излишни пари за харчене, нямаме и желание да работим с агенции.

– обявите в Интернет лъжат. Отдавна спряха да ни правят впечатление къщи които реално бяха пред срутване, а в Интернет се продаваха със снимки отпреди години когато все още бодро се издигат сред окосени и поддържани дворове. В обявите удобно се препускат детайли като липса на регулация, вода, ток или наличието на мургави римляни в селото. Един вид всяко посещение на къща от обява за нас бе като игра на „Тука има, тука няма“ със съответната загуба на време и харчене за гориво, преспиване и храна.

statiq2
Това малко приятелче ни изненада край единственият запазен манастир в Странджа близо до Голямо Буково

Та, както писах по-горе, решихме да променим подхода. Вместо обяви от сега нататък ще търсим информация за самите селца, търсейки такова което да ни изглежда подходящо за нашият проект. След това следва направата на няколкодневен маршрут който минава през избраните селца. По този начин селцата в които почувстваме Тръпката се записват и оглеждат пеша. Ако и след разходката са одобрени ще последва разговор с някой местен или направо с кмета на селото, по време на който ще се информираме относно присъствието на цигани, наличието на вода и други болни теми. Ако преминат успешно и този подбор, следва запитване относно къщите които се продават в селото. Ако в момента не се продават къщи се оставя телефон на кмета за да звънне в случай че някой в селото реши да продава. Гениално просто, а?

Реликва...
Реликва разкриваща мистерията на щастието…

Друго нещо което променихме в първоначалният план бе размерът на дворното място. Подтикнати от прочетеното в книги и чуждестранни блогове бяхме си наумили да търсим къща с двор от около 10 дка. Така де, независимостта откъм храна си има своята солена цена. Още по време на обиколката ни миналата години осъзнахме, че къща с подобен, гигантски двор няма да намерим. Поне не с бюджета с който разполагахме. Тогава решихме да жертваме няколко декара отредени за добива на зърно и започнахме да търсим по-малки дворчета от само 5-7 дка. Намерихме няколко интересни места, но нищо не ни грабна. Едва след посещението ни в Живо Село осъзнахме, че такъв голям двор просто не ни беше нужен. От една страна поради специфичното минало на нашата Родина, повечето селски дворове рядко надвишават 1 декар. Затова и е много по-лесно да намериш и закупиш няколко къщи в едно село отколкото една с огромен двор. Но главната причина за отказване от мегаломанските ни идеи бе реалното докосване до земята при Илия, Мария, Асен и компания. Слязохме от облаците сред които до този момент бродихме и разбрахме, че физически би ни било непосилно да се грижим за двор по-голям от два декара.

Все пак, да предположим, че неизвестен богат роднина почине и ни завещае парички и успеем да реставрираме бързо къщата и закупим необходимите техника и инструменти. Да предположим, също така, че изведнъж се превърнем в любимците на съседи и доброволци и редовно има десетина човека да ни удрят по едно рамо. Дори при това сюрреалистично подреждане на планетите в наша полза, не бихме имали какво да правим огромното количество излишната продукция. Все пак нашата идея е достигане на известна независимост откъм храна, а не откриване на цех за преработка на зеленчуци и плодове.

Водопад Докузак край село Стоилово- едно от местата които доста ни допадна
Водопад Докузак край село Стоилово- едно от местата които доста ни допаднаха

И затова след кратък, но ползотворен размисъл, вече разглеждаме къщи с малки дворчета, а това ни дава изключително по-голямо количество алтернативи сред които да се ровим. Следователно увеличава се шанса да открием Мястото в по-кратък срок.

Пишейки за срокове още в началото споменах, че никога не ни е било в стила да си поставяме подобни ограничения. Въпреки това, не разполагаме с неограничена сума пари и всеки ден прекаран в града без да получаваме заплата се отразява на крехкият ни бюджет. Бихме могли да почнем работа в града, но тогава не бихме могли активно да търсим Мястото. Пък и е леко безсмислено да работим в България при положение, че в Испания би ни било много по-лесно да спестяваме. Така лека-полека се заформи една дилема:
– да продължим да търсим, на ускорени темпове, рискувайки да вземем някой имот просто от няма накъде;
– да преустановим търсенето и да се върнем в Испания където да се хванем наново на работа, рискувайки да се превърнем в омразните сиви хора бързащи из тунелите на метрото.

Големият камък "захвърлен" сред буковите гори до Долно Ябълково
Големият камък „захвърлен“ сред буковите гори до Долно Ябълково

Възможното решение дойде случайно и неочаквано преди няколко дена. Попаднахме на обява във фейсгрупата „Имот Без Наем“ търсеща доброволци за био-ферма. Отначало се заинтересувахме заради факта че имахме желание да придобием практически знания за селскостопанската работа в една подобна ферма. След разговор с хората от фермата обаче се оказа, че предложението всъщност си е за работа със заплащане с осигурени подслон, ток, вода и Интернет. Помислихме малко с Мариана и решихме, че всъщност това би бил оптималният вариант- да работим в био ферма и да трупаме опит, да премахнем харчовете които имаме в момента и в същото време да използваме почивните дни за нашите обиколки. А и като бонус ще успеем да спестим някой лев и да се вталим преди предстоящите летни дни.

Утре заминаваме за няколко дена към фермата да се запознаем с работата и условията. Ако ни хареса, се местим там и вече от новата ни база ще продължим с Търсенето. Стискайте палци!

За най-любопитните споделяме няколко снимчици от обиколката ни из Странджа миналата седмица 🙂

Guardar

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *